Jonathan Anderson показа втората си висша мода за Dior - скулптура, превърната в дреха

Смяната на креативен директор в голяма къща е сигнал, не клюка. Първата колекция е представяне. Втората е декларация - там се вижда почеркът.

Двайсет години съм строил образа на брандове по сцена - знам как евтино личи, щом формата е само за камерите. Затова ще го кажа като куратор: висшата мода е лабораторията, в която къщата пробва езика си без оглед на касата. Точно там се чете накъде тръгва една марка. При Anderson посоката е чиста - занаят и скулптурна форма, изваяно на ръка, а не шум за пред камерите. Скулптура, облечена като дреха.

Рискът в такъв ход е ясен: сдържаността лесно минава за скучна, а модата награждава шума. Anderson залага на обратното - че ръката и формата се помнят, когато заглавието на другия ден вече е забравено. Питай се след месец кое помниш - заглавието или дрехата. Втора колекция е точното място за такъв залог: сега решава дали къщата ще му повярва.

Визуалът към статията е генериран код-арт, без чужди изображения.