Vercel

Vercel е основана през 2015 година от Гиермо Раух, програмист, който по-късно създава и Next.js, най-разпространената рамка за писане на съвременни сайтове. Компанията първоначално се казва ZEIT, но през 2020 се преименува на Vercel и остава триъгълното лого. Днес през нея минават милиони сайтове, от малки стартиращи проекти до продукти на глобални марки.

На практика работи така. Пишеш кода на сайта си, качваш го в хранилище като GitHub, и Vercel сама го строи и го качва на сцена, тоест публикува го в интернет, разпределен по сървъри по целия свят, за да се отваря бързо и от София, и от Токио. При всяка промяна получаваш отделна репетиционна версия с уникален линк, преди да натиснеш копчето за истинското пускане пред публика. Никой в екипа не пипа физически сървър, не следи дискове и захранвания.

Причината да съществува Vercel е проста: повечето хора, които правят сайтове, не искат да са и техници по инфраструктура. Тя поема цялата тежка техника отзад, а разработчикът остава фокусиран само върху това, което зрителят вижда.

Новото за 2026 е Vercel Agent. Той стои в контролния панел на всеки проект, следи какво се случва на живия сайт и може сам да предложи или направи поправка, докато сайтът върви. Кодът, който генерира, първо минава през отделна изолирана репетиция, наречена Vercel Sandbox, преди да стигне до истинската сцена, а всяко негово по-сериозно действие се подписва тройно: агент, човекът, който е поискал промяната, и човекът, който я е одобрил. Засега услугата е в тестова фаза за платените екипни планове.

За пръв път на сцената излиза техник, който не е човек, и то докато шоуто вече тече пред публика.

Агентите трупат и място. На 9 октомври 2026 Vercel обяви, че всички екипи на платения план Pro започват да плащат мястото, което заемат деплойментите и функциите им, по 0,10 долара на GB-месец; кога тръгва таксуването, всеки екип научава по имейл. Деплоймент е всяка качена версия на сайта, включително онези репетиционни версии от по-горе. Причината Vercel пише направо: агентите за код ускориха работата, версиите зачестиха и пазената история нарасна. Затова срокът за пазене става 30 дни. От 23 октомври 2026 деплойментите, по-стари от 30 дни, се трият, освен ако екипът не се откаже от промяната в настройките си преди тази дата, а изтрит деплоймент не става за връщане назад (rollback). Който връща сайта към версии отпреди месец, решава до 23 октомври.

Числото зад тази промяна дойде на Ship 2026, на 15 октомври: по данни на Vercel за 12 месеца деплойментите, пуснати от агенти, са станали 28 пъти повече. Същият обзор обяви Python за общодостъпен, фоновите работници Daemons в публична бета и Drives, диск, който оцелява между пусканията на агентите, общодостъпен за Sandbox.

На 28 октомври 2026 Vercel пусна и Vercel CI в бета, на всички планове. CI е автоматичната проверка на кода при всяко качване. Повечето такива системи въртят целия процес при всеки push, а Vercel CI пуска само онова, което промяната засяга. Няма YAML файл за поддръжка, настройката е в turbo.json, а Remote Cache е включен по подразбиране. По данни на Vercel при тях пътят от push до зелен CI е 2 до 6 пъти по-бърз. Цена за след бетата не е обявена.

Тук се вижда занаятът

Аз идвам от ивент бизнеса, затова гледам на Vercel като на екипа зад сцената, който никой зрител не вижда, но без него нищо не свети и нищо не звучи. Хостингът винаги е бил онази невидима, скучна работа, която трябва да е перфектна точно защото никой не бива да я забелязва.

Затова новината с агента ме кара да спра и да помисля два пъти. Едно е да имаш техник, който сменя кабел зад кулисите преди концерта. Съвсем друго е да пуснеш някой, дори и много добър, да пипа микрофона на солиста, докато песента вече звучи на живо. Идеята е разумна, изолацията в Sandbox и тройният подпис са правилният подход, но границата между чернова и жив сайт е точно границата, която аз лично не бих оставил на автопилот без някой да гледа в реално време.

Визуалът е генериран код-арт, без чужди изображения.